Мелоофисно такова

От толкова години насам човечеството използва музиката, за да придаде цвят на ежедневието си, да провокира някакво настроение, да събуди емоции – you get the idea. Още с първите тонове, музиката кара всички мозъчни дялове буквално да светнат (ако ги наблюдаваме на правилната апаратура), което пък означава, че мозъкът ни не приема песните просто като някакъв фонов шум, а дори напротив, активират когнитивните ни функции и карат мозъка ни да работи по-усилено.

До тук добре, но дали това значи, че музиката ни прави по-продуктивни? Очаквано, не съм първият човек, който си задава този въпрос, затова мога изцяло наготово да цитирам и няколко изследвания по темата, като напр. това на Dr. Lesiuk, което показва, че хората, слушащи музика, успяват да приключат поставените задачи по-бързо и имат по-добри идеи от останалите си безмузикални другарчета. Ефект, който обаче се постига в конкретни ситуации и от конкретни типове музика.

И за да не задълбаваме толкова много в теорията, която си е важна, но няма какво да се лъжем – интересува ни крайният резултат – кои са основните фактори, с които е добре да съобразим офисните си компилации? Отново ще си пишем ужасно неочаквани неща, но here we go:

• музикална структура - песните с по-сложна музикална структура обичайно са по-разсейващи от тези с проста такава („три акорда на китара, леко дрезгав глас“);
•  текст - тук също по-простите неща биха били по-подходящи, защото не ни разсейват толкова много, не трябва да се съсредоточаваме върху посланието, което носят. Като това се отнася най-вече до моментите, в които трябва да разсъждаваме и да се фокусираме – дайте ми да местя кашони, да сглабям мебели или да готвя/рисувам/etc. и нещата се обръщат на 180. Както показват изследванията - креативните и повтарящи се дейности са от многото изключения на правилото;
•  навици - ако сме свикнали да слушаме музика, докато работим, то логично песните ще носят повече ползи, вместо просто да ни разсейват and vice versa.

В обобщение можем да кажем, че изследванията определено са в полза на всички, плащащи за Spotify или YouTube акаунтите си. Умерените нива на звук (разбирайте музика) стимулират креативността, а ето и кои точно стилове са най-удачни:

• Природа, поточета, птички and stuff за повишени когнитивни функции и концентрация;
• Класическа музика, отново за концентрация;
• Епични изпълнения за енергия и добро настроение;
• Gaming music - има ли нужда да коментираме, имайки предвид, че целта тук е да се нарадвате на мах на играта и да минете нивото без да се напрягате излишно (просто си ги преведете в работен аспект);
• Chill и Ambient неща за напрегнатите моменти.

Е, това са основите, пък какво ще направите с тях, вече си е изцяло ваша работа. За мене си съм пречупила и напаснала част от нещата (съзнателно или не обаче до някаква степен съм останала и в някои от очертанията). Крайният резултат в този случай са Helloween и подобни групи за добро настроение; TheFatRat / The Glitch Mob просто ей така, докато си чилвам; и съответно неща тип Biting Elbows или Slayer, ако имам много неща на главата :D

А кои са вашите любими playlist-и?

За един прЕател питам.

Така е с децата, Гошо

The man who raised two daughters on his own and after that helped to raise me and my cousin.
The man who always was around, thinking about others and trying to help them no matter how he felt or in how much pain he himself was.

I just wish we could have had a couple more years together and we could have made some more memories.

It could have been one more birthday today but life doesn't care about human plans...

I definitely didn't tell those 3 stupid words often enough and that's been the hardest during that past year.
But I will try to always carry his spirit and a piece of his kindness
with me.

I love him so-so much and I miss him even more!
Така е с децата, Гошо...

Предколедни размисли на една влюбена блондинка

Тези от вас, които ме познават от повечко време, знаят как преди винаги съм мечтала за малки сладки дечица, тичащи в кръгове, многоъгълници и осморки около мене. Другите, с които съм се запознала в последно време, пък са наясно, че последните около три години това детско желание се беше тотално изпарило, а мисълта за малки същества, независимо дали мои или не – направо си ме отвращаваше.

Поради ретроградни планети, липсата на бахур в организма ми или други черни магии, тези дни отново съм се размечтала за мили семейни моменти. Малко преди Коледа е и в главата ми се блъскат мисли за малки бузести синеоки калпазанчета със зелени грейки, плетени шапки и червени нослета. Две или пък три лапетии, плямпащи на българо-немски и закачащи се с Юлиян (хижарят на БЧК-то на Витоша), защото въпреки, че е два дена преди Бъдни вечер, лудите им родители са ги замъкнали отново по баирите - да си клатят крачетата, обути в миниатюрни планински обувки, наредени по столовете пред камината, пиейки чай и дъвчейки Фафли, омазани до ушите, но доволни от живота… просто защото!

Обратно вкъщи, още с отварянето на входната врата, ни посрещат топлите кафяви очички, позиционирани така познато на леко килнатата в дясно кучешка главичка. Имаме си среден размер куче, може би кокерче, за да приляга на русото ни семейство. Още е бебе, но вече много добре знае как да подходи с всеки един от стопаните си.

.
.
.

Тримата мускетари вече са изкъпани, преоблечени и наядени. Докато мама пие вино, а тате развърта кехлибарената течност със силен дървесен аромат из чашата си, двете близначета (да ги наречем Борис и Денислав, а защо пък не и Петър) и малката им сестричка Елица се боричкат на килима до холната маса. До сега бау-чето кротко е лежало до дивана пред телевизора, но детският смях го кара моментално да наостри уши, да вдигне глава, да изджавка радостно, да размаха опашка и да се включи и то в забавата.

Навън вали сняг, през гъстия софийски смог луната изглежда направо романтично, а светещите прозорчета на къщичките по хълма нагоре, стигайки чак до ресторанта на Копитото, само допринасят за цялостната картинка... Приятната умора от днешната разходка и от поетия през деня студ е плъзнала по цялото ми тяло, главата е изпразнена от постоянно жужащите работни и екзистенциални мисли - пълно спокойствие и блаженство - все пак всичко се е случило за добро, справили сме се и с adulating частта.

Целувам таткото по бузата, придърпвам ръкавите на пуловера си, така че да покрият китките и половината ми длан и се пресягам да взема чашата си с две ръце. Сгушвам се в Мъжа, въздъхвам влюбено-замечтано, отпивам голяма глътка и се провиквам на малчо едно, да не дърпа малката принцеса за косата! Играта продължава - вече по-спокойно, но знам, че по някое време отново ще има караници.

Ти да видиш, станало е време за лягане. Трите диванета търчат до банята, за да си измият зъбките с ягодова паста, тате избира приказката за лека нощ, която ще им чете след малко, преправяйки си гласа във всяка посока и тоналност, а мама разчиства чиниите от вечерята. От детската стая проехтяват последни доволни възгласи – разказът е представен успешно, публиката е останала доволна и сега малките вече спят като ангелчета от едновремска немска Коледна пощенска картичка.

Кокерът също се е позиционирал на легълцето си в коридора и несъзнавано помръдва с крачета, бягайки насън. Почти целият апартамент е тъмен, просветват само шарените коледни лампички, премигващи в неразбираем за мен ритъм. Най-сетне спокойствие, най-сетне нощ...

The End!

Agile и човешките ресурси

Преди да видим съвместими ли са думички като recruitment и agile и как можем да ги комбинираме, нека първо направим кратко въведение в тематиката с един non-IT прочит на Agile (гъвкавите) методологиите и техниките за управление на проекти.

Основната идея тук е за повтаряща се и постепенна работа чрез сътрудничество и обратна връзка, позволяваща гъвкаво и бързо реагиране на промени. Задачите се разбиват на малки стъпки, за кратки срокове (около 1 до 4 седмици), като процесът се онагледява и проследява чрез различни техники. Ние ще наблегнем най-вече на Scrum (процесът се следи по време на ежедневни 15-минутни срещи) и Kanban - онаглеждаване на работата чрез разграфена дъска, като за всяка графа има определен лимит от задачи. Допълнителни задачи се поемат само тогава, когато е възможно да има работен прогрес по тях.

Как могат да бъдат приложени тези техники в сферата на човешките ресурси?

Като начало определяме целта, за да може екипът да е наясно с работата, която трябва да се свърши (напр. да бъдат назначени 10 Java програмисти в рамките на следващия месец), както и конкретните изисквания (напр. 7 Senior хора с поне 5 години опит + 3 Junior кандидата с около 1-2 години опит). От тук вече лесно можем да приоритизираме и разпределяме задачите: понеже намирането на по-опитни кандидати е по-трудно, то тази задача би била и с по-висок приоритет и би следвало по-голямата част от екипа да се съсредоточи върху тези позиции (напр. трима човека да са отговорни за старшите профили и един за junior профила).

Хубаво е за всяка седмица отделните служители да имат конкретни цели, напр. намиране на 30 подходящи профили, от които двама кандидати да бъдат организирани за интервюта с крайния клиент/мениджъра ; събиране на финална ОВ след проведените интервюта и задачи ; организиране на оферти и т.н. Идеята е всеки от екипа да има фокус за седмицата, нещо, към което да се стреми. Съответно в края на седмицата трябва да се направи и ретроспекция на свършената работа – как е минала седмицата, коя стратегия е проработила, с какви проблеми се е сблъскал екипът и какво може да се направи за разрешаването им.

Тук идва и мястото на така известните daily scrum събития. Става дума за вече споменатите 15-минутни екипни срещи, в които всеки трябва да отговори на следните въпроси:

- Каква работа е свършена през изминалия ден? Колко време е отнела всяка задача?

- Какви ще са следващите действия за деня и колко време ще бъде отделено за всяко от тях?
- Има ли проблеми и какви?

Проследявайки часовете, които всяка задача отнема, могат да се разграничат различните модели и пречки – ако работата върви по-бързо от предвиденото, могат да се обсъдят приложените стратегии, кой метод работи добре и носи успех; а ако някоя задача отнема повече време от предвиденото, могат да се обсъдят проблемите, предложения за разрешаването им, както и да се сподели информация относно тях до крайния клиент/мениджъра.

За по-добра организация на всички задачи се използва разграфена дъска (Kanban board), която разбира се може да е и виртуална таблица или приложение тип Trello. Там трябва да присъстват поне три колонки, свързани със сутрешната среща: To do / In Progress / Done, както и имената на всеки от екипа.

Така в началото на деня всеки пише задачите си в “To do”-графата (напр. писане до 30 Java програмисти, подготвяне документите на кандидат Х, организиране интервюто на кандидат Y, преговаряне офертата на кандидат Z). В течение на деня отметнатите задачи биват прехвърлени в графата “Done”, а каквото е останало недовършено остава в процес и трябва да бъде обсъдено по време на следващата сутрешна среща – каква е причината за забавянето, пред какви проблеми е изправен екипът и как да бъдат разрешени те още в ранните стадии на работата.

И за финал – преглед, ретроспекция на изминалия месец (или по-малък период от време, според зависи от заложените срокове). Ако идеята с анализирането вече не е станала ясна, прави се още една финална среща, по време на която екипът споделя за постигнатите резултати и на база свършената работа се определят следващите цели и срокове.

Предимства:

- Прозрачност и възможност за подобряване на работата още на ранен етап;
- По-бързи процеси и обратна връзка;
- Приоритизиране на ежедневното натоварването (особено в по-хаотичните и натоварени месеци от годината);
- Всеки сам е отговорен за планирането на работния си ден, позволявайки допускането на грешки, но и бързото им изчистване, което е и добър обучителен процес за всеки от служителите.

В заключение: гъвкавите методологии са добър и логичен начин за проследяване на времето и задачите, непрекъснато сплотяване и подобряване на екипа, както и бързо преодоляване на пречките. Моделът се фокусира върху и насърчава откритите групови дискусии, а не постоянната проверка на всеки служител от страна на мениджмънта и ако бъде прилаган правилно, води до повече успехи и добре свършена работа.

Мисли с мирис на тъга

Искам вече да знам, че съм намерила Човека.

Да си живеем заедно в апартамента, да слушаме всичката музика на света, да гледаме планината, да варим чайове, да си готвим, да обсъждаме всичко възможно, да се учим един от друг. Да се обичаме, да ходим на сауна, да си прибираме колелата в мазето и да се разхождаме до Копитото… просто ей така, защото ни е близо!

Да си имаме куче, да си развъдим дечица, да мислим как да обезопасяваме къщата, къде да ходят на детска градина… да се събираме вкъщи с приятели, да излизаме на яки ресторанти, но да правим и луди купони, в пропаднали заведения да се напиваме, да опъваме палатки по язовири и морета, да се люлеем на хамаци, да пием джин, да четем книги в леглото, да рисуваме криви сърца по запотените прозорци, да мръзнем в нощта, но със сгрети сърца…