Да се надрусаш… от бягане

Попринцип не съм много запалена и сред най-големите фенове на бягането (прецакани колена, тазобедрена and what not), НО няма как да отрека, че след всяко бягане ми е доста кеф. Радвам се, защото съм прекарала още известно време с любимите си същества, чувствам се някак още по-яка като тичаме заедно с кучето - все едно сме извадени от някоя реклама, а когато накрая отново съм се напънала още няколко идеи повече, вече се и гордея със себе си.

Но има и друга причина, поради която отново и отново се навивам да изляза и да направя поредната обиколка в парка, чудейки се кой идиот ги прави тея пътеки толкова стръмни и защото увеличава наклона точно когато съм решила да тичам.

И тази причина е еуфорията, която ме обзема в края на цялото това „мъчение“, чувството, че мога да избягам поне още три пъти по разстоянието до момента, като същевременно ми е и едно такова отпуснато и ме обзема пълно спокойствие. Хахава работа.

А каква е причината за това? Не, не се надрусвам от THC-то в тялото си (макар че при употребяващите това е допълнителен ефект и предполагам е още по-интересно изживяване), но случващото се определено има общо с темата. След подобна физическа активност, каквото е бягането, се освобождават анандамиди (от „ананда“ – радост, блаженство). Това са ненаситени мастни киселини, които реално имат същия ефект, които има и употребата на марихуана. Пък еуфорията, логично, идва от освободените ендорфини. Ta-daaa, runners high explained for dummies!

И сега малко факти:

Имайки предвид напредъка в неврологията не е изненадващо, че вече са правени и проучвания по темата. Изследователи в Германия (повече информация можете да намерите в сп. „Cerebral Cortex“) са доказали, че бягането предизвиква прилив на ендорфини в мозъка. Данните показват, че ендорфините се произвеждат по време на бягане, след което достигат до лимбичната система и префронталните области на мозъка (местата, които се задействат когато сме влюбени). И да, дори са измерили, че колкото по-голяма еуфория изпитват бегачите, толкова повече ендорфини са отделили – което звучи логично, но нали все пак си говорим за наука, та трябва да се докаже.

Иии както споменахме, не е само до ендорфини. В друго проучване (отново от Германия, от университетите в Хамбург и Хайделберг) е установено, че бягането води до произвеждане на друго химично вещество, което стимулира канабиноидните рецептори. Това са рецепторите, които се задействат при употребата на марихуана - аплодисменти, ако се сетихте сами.

  

Така че - let's go for a run and get high!