Всеки от нас е чувал за красивия Нарцис, който, влюбвайки се в собственото си отражение, леко поумира. Може би част от вас са забравили за ролята на нимфата Ехо, която била една от многото други влюбени в младежа и също така поредната отблъсната от него, но със силата на интернета или книгите - лесно можете да си припомните историята. А какво се случва с тези древногръцки герои в днешно време, след Фройд, след всичките нови течения, въведени класификации и изказани теории?
Първото нещо, което си представяме, когато чуем думата „нарцисизъм“ е човек с голямо его, който се интересува само от себе си, човек, който се смята за много привлекателен, чак неустоим. С времето, след анализ на поведението и характеровите особености, тези определения за нарцистичните личности обаче са разширени, като се стига до единно заключение, че нарцисистите са наранени по някакъв начин (често рани, които носят със себе си от детството и пренебрегване от страна на родителите). Така те започват да се чувстват безполезни, недооценени, в резултат на което страдат от ниско самочувствие. Yup, изненадващо или не - нарцисистите много често са неуверени и точно това е и причината постоянно да се стремят към внимание от страна на други хора - връстници, колеги, учители и романтични партньори.
А какъв по-добър вариант от свръх емпатичен човек за партньор. Емпатите са почти изцяло противоположни на нарцистичните личности. Докато нарцисизмът се свързва с апатия към състоянието на другите, емпатите съчувстват на другите хора, съпреживяват емоциите им, изпитват чуждите радост и болка като свои. Често при тях се наблюдава подсъзнателен стремеж да „лекуват“ другите, което пък може да доведе до неосъзнато желание да са във връзка с деструктивни личности, като например нарцистичните, за да им помогнат и да намалят вътрешните им болка и дискомфорт.
Така емпатичният човек, който се раздава безкористно за другите, се сблъсква с тоталната си противоположност – някой, който е съсредоточен само върху собственото си благо, който „изпива“ енергията и добрината на околните. Резултатът от една такава връзка е, че наивният на моменти емпатът се чувстват объркан. Той вярва в доброто у хората, понеже и той самият не би направил нищо лошо на другия, а срещу себе си вижда манипулативна и контролираща личност. And that’s the moment the fun begins!
Докато Ехо се опитва да е грижовна и да показва любовта си, Нарцис ще вижда тази привързаност като стъпало към по-големите власт и контрол във връзката. Нормално, в такава токсична среда Ехо започва да се вижда като жертва и тръгва против собствените си ценности – започва да възприема нарцистични черти и отчаяно да търси чуждото одобрение и най-вече това на партньора си. Ехо се обвинява за всичко, което се е случило и продължава да се случва... и пожелава смъртта на Нарцис (нали все пак трябваше да завършим разказа).
Шегата настрана, тук е моментът, в който емпатът трябва да се осъзнае и да избяга с бясна скорост от връзката, защото в разговорите с нарцисист логиката и здравият разум отсъстват. Опитът за споделяне и обсъждане на чувствата би довел единствено до още манипулации и агресивно поведение, опити друг да бъде обвинен. Нарцисистът ще се опита да направи всичко, за да обърне разговора в друга насока, да представи себе си като жертвата, а емпата като егоистичен агресор. Нарцистичната личност няма да се промени, така че всякакви усилия в посока спасяване на връзката и подобряване на взаимоотношенията биха били загуба на време. Различията в тези два типа хора са повече от очевидни, а любящата и грижовна връзка помежду им е просто невъзможна.
Малко нàучни данни:
→ Според МКБ-10 нарцисистите спадат към специфичните разстройства на личността (F60), които се определят като тежки нарушения в структурата на личността и поведенческите стереотипи на индивида. Те нямат пряка връзка със заболяване, увреждане, мозъчно или психично нарушение, но почти винаги са свързани с нарушена социална адаптация. Наред с незрялата, пасивно-агресивна и психоневротичната личност (F60.8), нарцистичната личност е описана като широко разпространен модел на величественост, нужда от възхищение и липса на емпатия. Нарцистичното личностно разстройство е близко свързано с егоцентризма.
→ DSM-IV пък разделя личностните разстройства на три класа (според прилики в симптомите), като това разделение категоризира нарцистичното личностно разстройство като клас B личностно разстройство. Общото при тези разстройства е прекомерното чувства за лична значимост. Други в тази графа са емоционално нестабилната личност, хистеричното разстройство и диссоциалното разстройство на личността.
Накратко за диагностицирането на нарцистичното личностно разстройство
Това е всеобхватeн модел на величавост (във фантазии и поведение), нуждата от възхищение и липса на съпричастност, присъстващи в различни аспекти и покриващ пет (или повече) от следните:
1. Огромно чувство за лична значимост (напр. преувеличава постижения и умения, очаква да бъде признат за превъзхождащ другите, но без съизмерими постижения);
2. Фантазира за неограничени успехи, сила, блясък, красота;
3. Смята се за специален и уникален, мисли, че може да бъде разбран и трябва да се асоциира само с други специални хора или хора/институции с висок статус;
4. Изисква прекомерно възхищение;
5. Има чувство за правота във всичко;
6. Експлоататор (възползва се от другите, за да постигне собствените си цели);
7. Липса емпатия: не желае да разпознава или да е съпричастен на чуждите чувства;
8. Често завижда на другите или вярва, че те му завиждат на него;
9. Държи се арогантно и горделиво.
И в заключение, за да не започнете да се вкарвате в прекалено много филми – в юношеската възраст нарцистичните черти са често срещани и наличието им не говори непременно за отключване на нарцистично личностно разстройство в бъдеще.
