Предколедни размисли на една влюбена блондинка

Тези от вас, които ме познават от повечко време, знаят как преди винаги съм мечтала за малки сладки дечица, тичащи в кръгове, многоъгълници и осморки около мене. Другите, с които съм се запознала в последно време, пък са наясно, че последните около три години това детско желание се беше тотално изпарило, а мисълта за малки същества, независимо дали мои или не – направо си ме отвращаваше.

Поради ретроградни планети, липсата на бахур в организма ми или други черни магии, тези дни отново съм се размечтала за мили семейни моменти. Малко преди Коледа е и в главата ми се блъскат мисли за малки бузести синеоки калпазанчета със зелени грейки, плетени шапки и червени нослета. Две или пък три лапетии, плямпащи на българо-немски и закачащи се с Юлиян (хижарят на БЧК-то на Витоша), защото въпреки, че е два дена преди Бъдни вечер, лудите им родители са ги замъкнали отново по баирите - да си клатят крачетата, обути в миниатюрни планински обувки, наредени по столовете пред камината, пиейки чай и дъвчейки Фафли, омазани до ушите, но доволни от живота… просто защото!

Обратно вкъщи, още с отварянето на входната врата, ни посрещат топлите кафяви очички, позиционирани така познато на леко килнатата в дясно кучешка главичка. Имаме си среден размер куче, може би кокерче, за да приляга на русото ни семейство. Още е бебе, но вече много добре знае как да подходи с всеки един от стопаните си.

.
.
.

Тримата мускетари вече са изкъпани, преоблечени и наядени. Докато мама пие вино, а тате развърта кехлибарената течност със силен дървесен аромат из чашата си, двете близначета (да ги наречем Борис и Денислав, а защо пък не и Петър) и малката им сестричка Елица се боричкат на килима до холната маса. До сега бау-чето кротко е лежало до дивана пред телевизора, но детският смях го кара моментално да наостри уши, да вдигне глава, да изджавка радостно, да размаха опашка и да се включи и то в забавата.

Навън вали сняг, през гъстия софийски смог луната изглежда направо романтично, а светещите прозорчета на къщичките по хълма нагоре, стигайки чак до ресторанта на Копитото, само допринасят за цялостната картинка... Приятната умора от днешната разходка и от поетия през деня студ е плъзнала по цялото ми тяло, главата е изпразнена от постоянно жужащите работни и екзистенциални мисли - пълно спокойствие и блаженство - все пак всичко се е случило за добро, справили сме се и с adulating частта.

Целувам таткото по бузата, придърпвам ръкавите на пуловера си, така че да покрият китките и половината ми длан и се пресягам да взема чашата си с две ръце. Сгушвам се в Мъжа, въздъхвам влюбено-замечтано, отпивам голяма глътка и се провиквам на малчо едно, да не дърпа малката принцеса за косата! Играта продължава - вече по-спокойно, но знам, че по някое време отново ще има караници.

Ти да видиш, станало е време за лягане. Трите диванета търчат до банята, за да си измият зъбките с ягодова паста, тате избира приказката за лека нощ, която ще им чете след малко, преправяйки си гласа във всяка посока и тоналност, а мама разчиства чиниите от вечерята. От детската стая проехтяват последни доволни възгласи – разказът е представен успешно, публиката е останала доволна и сега малките вече спят като ангелчета от едновремска немска Коледна пощенска картичка.

Кокерът също се е позиционирал на легълцето си в коридора и несъзнавано помръдва с крачета, бягайки насън. Почти целият апартамент е тъмен, просветват само шарените коледни лампички, премигващи в неразбираем за мен ритъм. Най-сетне спокойствие, най-сетне нощ...

The End!

Agile и човешките ресурси

Преди да видим съвместими ли са думички като recruitment и agile и как можем да ги комбинираме, нека първо направим кратко въведение в тематиката с един non-IT прочит на Agile (гъвкавите) методологиите и техниките за управление на проекти.

Основната идея тук е за повтаряща се и постепенна работа чрез сътрудничество и обратна връзка, позволяваща гъвкаво и бързо реагиране на промени. Задачите се разбиват на малки стъпки, за кратки срокове (около 1 до 4 седмици), като процесът се онагледява и проследява чрез различни техники. Ние ще наблегнем най-вече на Scrum (процесът се следи по време на ежедневни 15-минутни срещи) и Kanban - онаглеждаване на работата чрез разграфена дъска, като за всяка графа има определен лимит от задачи. Допълнителни задачи се поемат само тогава, когато е възможно да има работен прогрес по тях.

Как могат да бъдат приложени тези техники в сферата на човешките ресурси?

Като начало определяме целта, за да може екипът да е наясно с работата, която трябва да се свърши (напр. да бъдат назначени 10 Java програмисти в рамките на следващия месец), както и конкретните изисквания (напр. 7 Senior хора с поне 5 години опит + 3 Junior кандидата с около 1-2 години опит). От тук вече лесно можем да приоритизираме и разпределяме задачите: понеже намирането на по-опитни кандидати е по-трудно, то тази задача би била и с по-висок приоритет и би следвало по-голямата част от екипа да се съсредоточи върху тези позиции (напр. трима човека да са отговорни за старшите профили и един за junior профила).

Хубаво е за всяка седмица отделните служители да имат конкретни цели, напр. намиране на 30 подходящи профили, от които двама кандидати да бъдат организирани за интервюта с крайния клиент/мениджъра ; събиране на финална ОВ след проведените интервюта и задачи ; организиране на оферти и т.н. Идеята е всеки от екипа да има фокус за седмицата, нещо, към което да се стреми. Съответно в края на седмицата трябва да се направи и ретроспекция на свършената работа – как е минала седмицата, коя стратегия е проработила, с какви проблеми се е сблъскал екипът и какво може да се направи за разрешаването им.

Тук идва и мястото на така известните daily scrum събития. Става дума за вече споменатите 15-минутни екипни срещи, в които всеки трябва да отговори на следните въпроси:

- Каква работа е свършена през изминалия ден? Колко време е отнела всяка задача?

- Какви ще са следващите действия за деня и колко време ще бъде отделено за всяко от тях?
- Има ли проблеми и какви?

Проследявайки часовете, които всяка задача отнема, могат да се разграничат различните модели и пречки – ако работата върви по-бързо от предвиденото, могат да се обсъдят приложените стратегии, кой метод работи добре и носи успех; а ако някоя задача отнема повече време от предвиденото, могат да се обсъдят проблемите, предложения за разрешаването им, както и да се сподели информация относно тях до крайния клиент/мениджъра.

За по-добра организация на всички задачи се използва разграфена дъска (Kanban board), която разбира се може да е и виртуална таблица или приложение тип Trello. Там трябва да присъстват поне три колонки, свързани със сутрешната среща: To do / In Progress / Done, както и имената на всеки от екипа.

Така в началото на деня всеки пише задачите си в “To do”-графата (напр. писане до 30 Java програмисти, подготвяне документите на кандидат Х, организиране интервюто на кандидат Y, преговаряне офертата на кандидат Z). В течение на деня отметнатите задачи биват прехвърлени в графата “Done”, а каквото е останало недовършено остава в процес и трябва да бъде обсъдено по време на следващата сутрешна среща – каква е причината за забавянето, пред какви проблеми е изправен екипът и как да бъдат разрешени те още в ранните стадии на работата.

И за финал – преглед, ретроспекция на изминалия месец (или по-малък период от време, според зависи от заложените срокове). Ако идеята с анализирането вече не е станала ясна, прави се още една финална среща, по време на която екипът споделя за постигнатите резултати и на база свършената работа се определят следващите цели и срокове.

Предимства:

- Прозрачност и възможност за подобряване на работата още на ранен етап;
- По-бързи процеси и обратна връзка;
- Приоритизиране на ежедневното натоварването (особено в по-хаотичните и натоварени месеци от годината);
- Всеки сам е отговорен за планирането на работния си ден, позволявайки допускането на грешки, но и бързото им изчистване, което е и добър обучителен процес за всеки от служителите.

В заключение: гъвкавите методологии са добър и логичен начин за проследяване на времето и задачите, непрекъснато сплотяване и подобряване на екипа, както и бързо преодоляване на пречките. Моделът се фокусира върху и насърчава откритите групови дискусии, а не постоянната проверка на всеки служител от страна на мениджмънта и ако бъде прилаган правилно, води до повече успехи и добре свършена работа.