NB!Прочетете цялата статия преди да преминете към изпълнението на която и да било от командите. Всичко написано тук е информация събрана от треньори на кучета и личен опит покрай тренировките. Написана е с цел да ви ориентира в това как да създадете правилните навици в себе си и как по-лесно да разбирате домашния си любимец. Въпреки това е най-добре да работите заедно с професионалист, който да ви насочва и да ви показва грешките, които допускате. А в началото е почти 100% сигурно, че ще има такива, най-вече несъзнателни.
Като начало е много важно да се каже, че е невъзможно да възпитаме кучето си само с мили думи, поток от обяснения пред животното и други такива. Джони хич и не се интересува дали му се молите, дали ще "направи мама много щастлива ако стои тихичко, за да може мама да си почине... че все пак е имала много работа и е изморена, боли я глава и Джони ще е най-доброто и миличко кученце на света - ако поне за мъничко се поуспокои." (Същото се отнася и до всякакви майки, физически и физиологични нужди, емоционални изблици и тем подобни.)
Затова ще въведем няколко правила:
1. Никога, в никакъв случай и поради каквито и да било обстоятелства НЕ работете с кучето, когато сте ядосани или в емоционална криза. Джони, Мони, Пискунчо и Сара веднага ще усетят емоцията и ще свържат изпълнението на командата с наличието на въпросната емоция. Това не значи, че не трябва да поощрявате животното ентусиазирано, а просто, че ругатните и емоционалният тон няма да помогнат, дори обратното. Когато сте гневни и сърдити, ще получите и същото от страна на животното. Спокойствието е ключово, за да не ви приемат за слаби и за да не се опитат да ви изместят от лидерската позиция. По-добре да пропуснете някоя тренировка и да наваксате друг път, отколкото да създадете грешни навици и поведение у кучето.
2. И като написах навици - обучението се основава именно на тях. Затова всяко нещо трябва да бъде затвърждавано и презатвърждавано всеки ден. Ако искате кучето ви наистина да слуша - не бива да му позволявате отклонения. Дори и за малко, дори и защото до сега е било послушно и имате огромното желание да го наградите, пр. като му позволите да ви гризва лекичко по време на игра. Нищо, че става дума само за леко гризване, "само сега, пък после няма да му позволявате". Кучето няма да разбере защо сега едно нещо е позволено, а след час или ден - вече не е. Поведението, което очаквате от домашния или пък дворен любимец, трябва да е постоянно поведение, независимо от обстоятелствата.
3. Все пак си говорим за куче, което колкото и да обичаме и да е сладко, си остава животно. Както вече споменах - с думи няма да се разберете. Затова се използват корекции и наказания, които вървят по степени. Започва се с най-леката степен на наказание, като ако то не е ефективно се преминава към по-твърдите такива.
• Най-лекото наказание се състои в това да хванете кучето за врата (над плешките, където и майка им би ги хванала, за да ги пренесе), да го вдигнете нагоре, така че предните лапи да са във въздуха и да го разтърсите едно хубаво. Да, правилно прочетохте, това е най-ЛЕКАТА форма на наказание. Първия път, когато я видях в действие и аз се шокирах и си мислех, че треньорът ни е побъркан и само ще осакати кученцето ни, но ти да видиш - те кучетата били много по-корави отколкото съм очаквала. Най-малкото, специално това действие им се случва доста често и в природата, така че ако животното изквичи от стряскане или недоволство - не се притеснявайте, нищо му няма (още повече, ако веднага продължи с нежеланото поведение).
• Втората степен на наказание се изпълнява чрез поставянето на по-груб нашийник, най-добре метален от типа душач, но без да бъде използван в тази му функция.
• И така стигаме до трето ниво - метален нашийник, душач използван като това, за което е мислен.
• Последното и най-тежко наказание е употребата на онези, вече наистина ужасяващи, нашийници... с шипове... от към вътрешната страна. Те се използват изключително рядко, при много, ама много агресивни кучета и то само в самия момент на корекция, след което поводът отново се връща на другия нашийник.
И след като изяснихме някои основни неща около кучетата и как да се държим, за да можем по-лесно да лидерстваме в глутницата - е време и за основните команди. Не става дума за сложни неща, а само за това, което е необходимо в ежедневието. Така че се въоръжете с търпение, дълъг повод (пр. 5-6 метра въже + карабинер за закачане към нашийника) и наградки/лакомства, намерете по 1 час време всеки ден и почвайте тренировките.
ПП: Най-добре и за вас, и за кученце би било тренировките да се провеждат на гладно и да сте се разходили 15-20 минути преди тях, за да може Джони да си свърши всичките физиологични нужди предварително. Също така изберете оградено пространство без други кучета, без много шумове, пръчки или други разсейващи фактори. В началото те само ще пречат на тренировките.
1 седмица: СЕДНИ
Докато кучето е около вас се обръщате с лице към него, хващате повода на около педя от нашийника и подавате командата. След това можете да натиснете задната му част леко към земята, така че да седне. След изпълнение на командата давате наградка и задължително следва похвала - погалване по главата и поне едно "Браво!", като е добре да го кажете ентусиазирано и радостно, а не монотонно. Все пак Джони трябва да разбере, че прави това, което трябва. Ако кучето остане в седнало положение - отново повтаряте погалването и "Браво - седни!", за да затвърдите командата.
Всяка команда трябва да бъде отменена преди кучето да може да промени позицията си. Освобождаването може да стане чрез подаването на нова команда или на освобождаваща дума. Можете да използвате каквото си поискате: благозвучното "Айде!"; "Играй!"; ако ви е мерак - и "Бира!" ще върши работа. Като най-желана от всички живи същества, свободата се научава най-лесно, така че няма да имате проблеми с освобождаването.
НО ако кучето стане преди да е освободено - следва наказание. Казвате му "Не!", отново подавате командата и както държите повода на около педя от нашийника, рязко го издърпвате нагоре и евентуално леееко назад, така че кучето отново да седне. Както написах и преди - кучетата са доста корави, така че няма какво да им стане от това или други наказания, за които ще прочетете тук. Вниманието на животното трябва да е насочено към вас. Ако то се оглежда или занимава с нещо друго - отново следва наказание, докато погледът му не е концентриран върху вас.
Упражнявайте тази команда в продължение на една седмица, преди да преминете към следващата. Правете по 10-на повторения за едночасовата тренировка, като между всяко повторение оставяте кучето да си почине за малко и да се разхожда свободно. В това време и вие се разхождайте из двора, игрището или където ще провеждате тренировките, за да не губи кучето интереса си към вас.
2 седмица: ТУК (ето защо ви трябва дълъг повод)
Започвате упражнението като хванете повода здраво и оставите кучето да се отдалечи на около 5 метра от вас (или колкото позволява поводът без да е опънат). Разхождате се известно време така, след което подавате командата и подръпвате кучето към себе си - рязко и на тласъци, докато не застане точно пред вас (в изходна позиция за "Седни".). Когато това се случи - награждавате кучето с лакомство и го хвалите "Браво на кучето, браво - тук!".
Държите повода в близост до каишката, в готовност за корекция. Ако има опит за отдалечаване - никога не тръгвайте към кучето, а използвайте нашийника за да дойде то към вас. Можете да направите и няколко крачки назад, отново да подадете командата и да дръпнете кучето рязко към себе си, така че отново да е съсредоточено върху и да застане точно пред вас. Само тогава командата е изпълнена. Освобождавате, разхождате се още малко и отново повтаряте.
С времето дърпането ще намалее, като целта е след седмица на упражнения - кучето вече само да тръгва към вас след подаването на командата. През тази седмица правете отново по 10 повторения за дневната си тренировка, но този път и на двете команди ("Седни." и "Тук."), като ги редувате и подавате разбъркано (седни - тук - тук - седни - тук - седни - седни - седни - тук и тн.). Към края на седмицата можете да се опитате и да съчетаете двете команди в едно - когато подадете команда "Тук.", кучето да дойде и да седне пред вас. В началото може да се наложи да го подсещате чрез подръпване повода нагоре, но с времето и това ще се подобри.
3 седмица: НА РЕД
Отново започвате упражнението като застанете в изходна позиция за "Седни." - кучето е срещу вас, но този път държите повода на около половин метър от нашийника. Подавате командата и след това на тласъци издърпвате кучето. Целта е то да мине от лявата ви страна, като го водите с наградка, но без да му я давате все още. Държите повода с дясна ръка, а в лявата - наградката, така че след като мине зад вас, кучето да се завърти (обратно на часовниковата стрелка) и след това да застане от ляво на вас. Трябва да е обърнато в посоката, в която сте обърнати и вие, да е седнало и вниманието му да е насочено към вас. Чак след това изказвате похвала, давате наградката и освобождавате кучето.
Следващата стъпка е, след като кучето е застанало до вас - отново да подадете командата и да
започнете да вървите (първата крачка е с левия крак). Поводът се държи на 2-3 педи
от нашийника и трябва да е отпуснат. При всяко опъване, дори и леко, следва корекция.
Упражнението завърша със спиране на място, двата крака са един до друг: „На
ред.“ и кучето сяда до вас (ако се налага го подсещате с подръпване на повода).
В началото вървете само в права линия и чак по-късно добавете завои, взети
по-рязко.
През тази седмица ще упражнявате всичко, учено до момента. Добре е отново да правите 10-на повторения за тренировка, като редувате и подавате разбъркано командите. Не щадете наградките, те са от изключително значение в началото на всичко ново, което кучето учи. Но и внимавайте с тях, защото се дават само при правилното изпълнение на командата - иначе само ще объркате кучето и ще му създадете погрешни навици. Друг момент е, че за кучето е от огромно значение дали ще му дадете лакомство в първите 2-3 секунди или след 10-та. В първия случай го награждавате за самото изпълнение на командата, а във втория за това, че е останало на място след това.
Ако усетите, че за Джони или вас правилното изпълнение на първите три команди все още е сложно - можете да отделите още една седмица за тях.
4 седмица: МЯСТО (дългият повод отново е важен)
Поставяте кучето в "Седни.", поводът е хванат на около педя от нашийника. Подавате командата и дърпате повода рязко надолу, ако се налага издърпвате и предните лапи на кучето. Тази команда е най-трудна, тъй като в началото повечето кучета се чувстват беззащитни в такава позиция. Поради тази причина могат да се разтреперят по време на първите 1-2 тренировки, но след тях и тази реакция ще отшуми.
След като кучето е легнало (или лактите на предните лапи докосват земята), можете да се изправите и да застанете на 1-2 крачки от него. Продължавате да държите повода и сте в готовност за корекция. От тази позиция започвате да обикаляте в
полукръг пред кучето - около половин до 1 минута като начало. Отново се връщате
до животното, награждавате го и освобождавате (при тази команда освобождаването
никога не трябва да става от разстояние).
За
тази седмица се опитайте да увеличите и времето, за което кучето е на „Място.“,
и разстоянието, на което сте вие от него. Това също ще стане постепенно, като един
от двата показателя винаги трябва да се запазва и да е позната на кучето,
докато увеличавате другия (пр. 5 минути на 5 метра – 8 минути на 5 метра – 8 минути
на 10 метра). Ако кучето, дори и леко, повдигне лакът, веднага тичате към него,
хващате повода: „Не! Място.“ и дърпате към земята, за да застане в правилната
позиция.
След като командата има някакво базово
изпълнение, можете да минавате и зад кучето, но не на голямо разстояние. Винаги
трябва да сте до него, когато го освобождавате, за да знае то, че дори и сега
да го оставите само - по някое време ще се върнете. По-късно се опитвайте да се
скриете зад стълб, дърво, храст, каквото има в района. И някой ден, след доста
упражнения и вашето куче ще може да стои спокойно пред магазина (дори и без
да е вързано) - както преди сте виждали
да оставят други кучета и само сте си мечтали и вашето да е толкова послушно.
Хубаво
е да упражнявате всяка от командите всеки ден, по поне 5-6 пъти (за да не се
губи навикът). С времето започнете да ги прилагате и вкъщи, по време на
разходките, в различни условия, с наличието на разсейващи фактори - дори и камъни
да падат, кучето трябва да ви слуша и да изпълнява командите.
-‘๑’--‘๑’--‘๑’-
Вкъщи:
Домът е мястото, където кучето
трябва да е най-послушно. Затова винаги трябва да има поне една стая, в която да
не стъпва. По този начин то ще знае, че има ограничения, не става все това,
което то иска и винаги може да „изгуби“ още една от стаите, в които в момента
му е позволено да влиза. Ако все пак се опита да влезе там, където не му е
работа - следва наказание (вдигане за врата и разтърсване).
Всичките наказания за такива неща
(опити за качване по масата, мрънкане за внимание, дращене по тапети, гризване
по джапанки, крака, ръце, мебели) - се изпълняват безмълвно. Просто отивате до
кучето и го разтърсвате, без да му казвате: „Не!“ и без да се обяснявате. Така
му показвате, че никога не се прави така, а не само в конкретния момент. Друго
важно нещо е, когато кучето ви носи играчка и ви побутва за внимание, не
започвате веднага да си играете с него. Това става когато вие прецените (пр.
когато Джони се успокои), а не - когато любимецът реши.
И така,
надявам се да съм покрила основните неща около възпитанието и тренирането на
кучета и хора, като оставам отворена за въпроси по темата. Ако знам някакво
решение на проблема или мога да разясня ситуацията - с удоволствие ще го
направя. Успешно обучение и се забавлявайте! :)
Източници (картинки):
