Колкото и на моменти да мрънкам, че живея
на майната си, реално доста харесвам квартала. Особено лятото, когато Витоша
така хубаво разхлажда всичко, че на моменти се е случвало да си облека дълъг
ръкав (lol indeed). Витоша, да, доста се радвам на всякакво
време, прекарано в близост до планините, но реално голямата ми любов винаги ще
си остане морето. Дето се пееше в една песен: „реших да вдигна чукалата, някъде
където прости са нещата“.
Та в последно време все по-често ми се
прищява просто да зарежа всичко и да отида да живея покрай моренце. Дали заради
зодията, дали заради спомените – но го обичам, обожавам, не мога без него. Всички се скупчват в София, а
аз през цялата година си мечтая отново да дойде този момент, когато ще мога за
две седмици да се закотвя край плажа. Просто все си ме тегли към морето и това
е.
И най-лошото
е, че ми харесва през всеки сезон: бурно, с ужасяващ вятър и вълни, прескачащи
вълнолома; топло, с приятни плискащи се вълнички и преминаващи от време на
време делфини; или пък на пръв поглед спокойно, но всъщност зловещо и мрачно – you get the idea.
Дори и не става дума за това да отидеш на
плажа и да киснеш там с часове (макар че на моменти и това е доста примамливо),
удоволствието се състои само в самия факт, че просто слизаш до морето.
Разхождаш се покрай него, вдишваш от влажния солен въздух и се губиш в безкрая…
И понеже отново много се замечтах, ще си дам малко почивка, пък току виж и вас
вкарам в настроение за следващата част. Та, да:
Ах, морето! Всичко там е с пъти
по-приятно, но пък и не винаги е лесно да си около него. За да го оцениш си
трябва определено състояние на духа (поетична, както винаги). Но сериозно,
просто си изпразваш главата от всичката простотия на света, край морето всеки проблем
изглежда по-малък или дори незначителен. А най-добре се получава, ако си и на
палатка… за лятото си говорим, разбира се. Макар че бих се пробвала и през
другите сезони – ако има навити, да си знаете.
Back to the моренце, палатка, мутирали комари и липса на
тоалетна, както сте й свикнали в града. Голяма част от хората само се
подсмихват, когато им разказвам за подобни преживявания, но за мен това е
най-прекрасното нещо на света. Морето е единственото място, където наистина
мога да си почина, да не правя планове, да си изключа телефона и да не мисля за
каквото и да било.
Ставаш с изгрева, разхождаш се от единия
до другия край на плажа или до някое близко населено място. Номерът е да ходиш
основно по пясъка или горските пътечки и възможно най-малко по асфалтовите
пътища. Прибираш се, скалъпваш някаква закуска или я набираш по пътя (зависи
какви плодове и билки виреят около местенцето ти) и то вече е станало 8:30
часа. Перфектно време за плаж. Влизаш във все още прохладната вода и плуваш. Плуваш
и ти не знаеш колко време, но плуваш. И така в сладки моменти и плуване минава
сутринта. Към 12 часа се качваш отново вкъщи, при палатката. Да, вкъщи, все пак
си подредил и изчистил огнището, обособил си кухня, закачил си мивко-душ, украсил си пътечките
към мястото и си окичил дърветата с мидички и рапани.
Топло е, не ти се мисли особено за ядене,
можеш да изядеш един домат, без да го режеш, просто така. А може и да изпиеш
една бира, да играеш табла или просто да си говориш с другите присъстващи. Ако
си сам можеш да рисуваш, да влачиш още камъни или пък дървета за
украса (тези за огъня се събират по-късно).
Хващаш една от домъкнатите книги - онези
няколко грама, заради които псуваш, когато сложиш раницата на гърба си. Лягаш в
хамака или направо върху земята и отваряш още една бира. Вече си е станало баш
горещо, усещаш, че ти се доспива, но упорито продължаваш да четеш, защото си
стигнал до най-интересната част от книгата… и се събуждаш към 16 часа.
Перфектно, време е за чай. След 20 минутки вече си се разсънил, чаят също е
готов.
Сега имаш избор – дали да се гмурнеш
отново в морето, да си построиш замък на плажа, да береш миди и рапани за вечера или просто да
обиколиш за дърва (този път за огъня). Към 20 часа отново си в режим „почивка“.
Не, че си се преработил. Започваш да се подготвяш за вечеря. Започва и да се
стъмва, вече си извадил някакви по-топли дрехи, огънят е запален.
Слагаш канчето над огъня и чакаш водата да заври. Може би слагаш и тенекия с миди. От дървата мирише страхотно. След
малко ще сложиш и от любимите си подправки в супата. А от околността разни
познати или непознати съседи ти идват на гости. Носят китара, хармоника и
ракия... Какво повече му трябва на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар