Friends will be friends

Покрай празниците нещо пак съм се размислила. Толкова много познати, които ти звънят и пишат, приятели се връщат кой от където. С годините ни се струва, че приятелите ни намаляват, че не се виждаме с тях, но какво всъщност се случва?

В най-ранните години приятелите са целият ни свят, но с времето често ги поставяме на заден план. Въпреки това в зряла възраст се нуждаем от приятелства също толкова много, колкото когато сме били деца. Трябват ни хора, които да ни изкарат от рутината, хора, с които да обсъждаме всякакви неща – от пълните простотии до сериозни проблеми.

Реално приятелствата са си уникален тип взаимоотношения, макар и често да ги поставяме на последно място (любов, родители, деца, рода), защото за разлика от семейните отношения – тук сами избираме да участваме. Но именно този доброволен характер на приятелството го прави и обект на „капризите“ на живота. В зряла възраст повечето хора имат семейства, с които прекарват по-голямата част от времето си. Вместо да отскочиш до приятел и да го изкараш от вкъщи, за да обикаляте цял ден из квартала, сега трябва да му се обадиш, за да можете след две седмици (евентуално) да се видите за по бира.

* * *

Около 7-8 клас приятелството започва да играе особено важна роля. В юношеска възраст то не се основават само на забавления. Вече получаваме подкрепа от другия, търсим хора, които споделят основните ни ценностите и вече не обръщаме толкова внимание на дребните различия. Затова и прекарваме толкова много време с приятелите си – около 20на часа на седмица, ако не и повече.

Следва студентски живот, прекрасен живот! Приятелите продължават да са изключително важна част от ежедневието ни, но вече започваме да осъзнаваме, че скоро ще настъпят и промени (различни университети, започване на работа, заминаване в чужбина, годежи). Много скоро най-големият ни проблем вече няма да е с кого и къде точно ще излезем вечерта, а среднощните купони лека по лека се заменят с посещения на сватби и кръщенета.

 

Идва моментът, в който много неща се оказват по-належащи от приятелствата. Все пак е по-лесно 4 пъти да отмениш срещата за по тъмна бира и картофи в Murphy's, отколкото да пропуснеш маникюра преди важно интервю или пък състезанието по плуване на детето си. Получава се така, че преди 10 години си имал цялото време на света, прекарвал си го с приятелите си и така си се превърнал в това, което си сега, открил си себе си. И след като приятелите толкова време са ти помогнали при вземането на важни решения – сега ти нямаш никакво време за тях. Sad, isn’t it…

След известен брой години, ако е писано, се пенсионираме и децата ни вече са се изнесли от общия дом. Отново имаме много свободно време. Тогава сме склонни пак да се свържем със старите си приятели, с които сме загубили връзка. Приоритет имат преживяванията, които водят до най-много щастливи моменти, а това са именно срещите с приятели от миналото.

Истината е, че приятелствата винаги са податливи на обстоятелства. Ако мислим за всичките неща, които трябва да направим – трябва да работим, трябва да се грижим за децата си, за родителите си, то приятелите са от другата страна – те избират да направят нещо за другия. Затова и толкова лесно ги „отлагаме“, просто остават на заден план.

 

Но същите нещата, които правят приятелствата толкова податливи на обстоятелствата, ги правят и гъвкави. За нас приятелствата са непрекъснати. Дори и ако с някой приятел не сме се виждали от половин година, ние все още го приемаме за такъв. Което си е хубаво, защото ако с половинката си не сме се виждали за такъв период от време – бихме имали известни съмнения в какви точно отношения сме. С приятелите си приемаме, че по подразбиране все още сме си приятели.

И за да завършим позитивно - приятелите са по-склонни да прощават дълги периоди без комуникацията, тъй като и те се сблъскват със същите задължения като нас. Връзката се основа на взаимно разбиране. Приятелството е взаимоотношение без условия (с изключение на тези, които ние сами избираме), взаимоотношение, в което просто си там за другия по най-добрия начин, който ти е възможен. И това е всичко.