Какво да ядем за безсмъртие

Нека пак си дойдем на темата с масовите вярвания или по-скоро масовите паники, които обхващат хората толкова често (thank you sooo much internet и осведомени журналисти) и които за жалост в повечето случаи са свързани с така любимото ми ядене, готвене и хранителни продукти. Едната година излизат статии и проучвания как храната "А" е сууупре здравословна и всеки трябва да я консумира, пък следващата година същата храната "А" се оказва вредна за организма. Затова пък сега разбираме, че можем да поправим вредите с храната "Б" ... докато не се окаже, че храната "Б" всъщност също си има опасностите и тн. и тн.

В тази връзка нямаше как да не се включа със скромен коментар по темата. Особено когато всеки ден, навсякъде около мен, почти всички като роботчета повтарят – това е вредно, онова не го яж, то пилето с хормони, пък тая риба дори не знам от къде да почна, а доматите пък ги пръскат с каква ли не химия… ГМО, глутен, захар, олио, нишесте, ужас, паника, ами сега?
Ами сега – ПРОСТО СЕ СПРЕТЕ!

Ако започнете да мислите постоянно за това кое по какъв начин сте чули, че може да ви навреди – няма да ви остане абсолютно нищо за ядене, гаранция. Все пак всички много добре знаем как картофите, ориза и всичко тестено е вредно поради въглехидратите, с плодовете не трябва да прекаляваме заради захарта в тях, олиото е лошо, но пък маслото също се оказа вредно, зеленчуците са прекалено химия (без дори да подхващаме темата за ГМО-то), пък месата е ясно, че им впръскват всякакви бъркочи още от най-млада възраст. Нека караме на вода… макар че и тук си има минуси – тя трябва да бъде пречистена, че иначе пак лошо става. Абе… трагично е положението! Ще го караме на „суперхрани“ и „овесени блокчета“, но де да бяха здравословни поне те…

И те така, в мисли как да сготвим омлета без олио, как да приготвим безглутенови палачинки и да намерим бира без мая – забравяме най-важните неща около храната. А именно, че тя е източник на разнообразни хранителни вещества, които са ни нужни иии – трябва да й се наслаждаваме на тази храна, по дяволите! Имам си една мечта, щом така и така имаме достъп до толкова много и разнообразни продукти – поне една седмица да ми мине просто в удоволствие от опитването и смесването на различните вкусове, без постоянно някой да ме информира коя съставка по какъв точно начин ще ме убие.

И понеже ми се струва, че няма смисъл от повече коментари по темата (заклетите здравословноядци така или иначе не приемат чуждото мнение особено много), просто ще ви поздравя със страхотна гледка, ужасна газирана напитка, токсичен алкохол, вредни мазнини и мноооого захари! Пък нали си знаете: 100% от употребявалите вода умират - не бъдете и вие част от статистиката.

НаздраЖе!

Дзен и изкуството да чистиш

В последно време стана доста модерно да ходиш на йога, да говориш за осъзнатост, пречистване, дзен и тем подобни думички. В тази връзка реших днес да си поговорим (добре де, да ви понаспамя) на малко по-духовна тематика.

Нека започнем проникновено както винаги! От така любимите ми дзен монаси можете да научите много, особено когато става дума за медитация, концентрация и дъъ-ъъ – осъзнатост. Но знаете ли, че част от практиките им могат да ви помогнат не само личностно, но и в нормалните ежедневни задължения – напр. в така обичното от повечето хора чистене?

В много от дзен храмовете има практики, наричани „soji“, който се провеждат веднага след сутрешните молитви и медитация. Обичайно траят около 20 минути, като всеки монах бива разпределен по конкретна задача – а именно почистването на нещо. Интересното тук е, че практиката не се изпълнява с цел приключване на задачата, а просто се чисти, за да се чисти (Все пак „на хората им е нужна възможността да прахосват, наваксват, губят и печелят време“).

Шегата настрана - независимо дали става дума за метене, миене на чинии или чистене на прозорци - когато заложените 20 минути приключат се бие камбана и всеки монах мигновено оставя това, с което се е занимавал. Без значение до какъв етап от процеса е стигнал, всеки просто продължава със следващата част от задълженията си (в повечето случаи това би била закуската - едно, както ни е известно от древни времена, особено важно задължение). Идеята зад това начинание е, че почистване, готвенето и подобни се изпълняват като вид медитация. Монахът изцяло се потапя в самото действие и така достига до въпросната съсредоточеност на съзнанието и осъзнатост.

И защо реално ви напълних главите с тези неща? Ами поне при мен, в повечето случаи, самият процес на чистене се случва защото това е нещо, което трябва да бъде свършено: „Трябва да измия съдовете, да избърша прах и да пусна прахосмукачка, което ще ми отнеме около един час. Значи поне още един час трябва да прекарам вкъщи... но исках да изляза и на планина. Ух, ще стане много късно, не става, няма да е сега.“ И така и не успявам да се хвана да почистя (освен ако няма да идват гости в нас, тогава рекламите за почистващи препарати пасти да ядат).

Ето кога чистенето само заради само чистене идва в помощ. Или което и да е нещо, с което така и не успявате да се захванете (guilty of not writing enough). Това, което можете да изпробвате следващия път е – сложете си дълга дреха, обръснете си главата и влезте в ролята на будистки монах… или за да не изплашите близките си прекалено много, защото и тяхното търпение си има граници – просто започнете да чистите (или каквото друго сте си избрали) и го правете в рамките на 20 минути. Без постоянно да гледате телефона или часовника си, без да се притеснявате как имате да направите още това и това. Просто чистете и се съсредоточете само върху задачата, която сте си избрали да свършите.  И когато времето изтече – просто спрете и продължете с другите си ежедневни нещица.

Не случайно елементи от тази практика се откриват и на места като тренировъчните зали (доджо) или в повечето японски училища. Всички заедно прекарват известно време след тренировката или след обяда в училище, за да почистят пространството около себе си. Практиката се изпълнява от всички, независимо от възраст и ранг и служи както за изграждане на връзка помежду, така и като упражнение за уважение и смирение – не се разглежда като работа, а като духовно действие.

И така, поставяйки действията в рамките на „soji“, ограничавайки времето и след това забравяйки за него, отнесен и потопен в дейността, не само можеш по-лесно да направиш каквото си си наумил, а и да достигнеш присъственост във всички моменти от живота си. Защото както е казал Шунрю Сузуки: „Zen is not some kind of excitement, but concentration on our usual everyday routine.“