В последно време стана доста модерно да ходиш на йога, да говориш за осъзнатост, пречистване, дзен и тем подобни думички. В тази връзка реших днес да си поговорим (добре де, да ви понаспамя) на малко по-духовна тематика.
Нека започнем проникновено както винаги! От така любимите ми дзен монаси можете да научите много, особено когато става дума за медитация, концентрация и дъъ-ъъ – осъзнатост. Но знаете ли, че част от практиките им могат да ви помогнат не само личностно, но и в нормалните ежедневни задължения – напр. в така обичното от повечето хора чистене?
В много от дзен храмовете има практики, наричани „soji“, който се провеждат веднага след сутрешните молитви и медитация. Обичайно траят около 20 минути, като всеки монах бива разпределен по конкретна задача – а именно почистването на нещо. Интересното тук е, че практиката не се изпълнява с цел приключване на задачата, а просто се чисти, за да се чисти (Все пак „на хората им е нужна възможността да прахосват, наваксват, губят и печелят време“).
Шегата настрана - независимо дали става дума за метене, миене на чинии или чистене на прозорци - когато заложените 20 минути приключат се бие камбана и всеки монах мигновено оставя това, с което се е занимавал. Без значение до какъв етап от процеса е стигнал, всеки просто продължава със следващата част от задълженията си (в повечето случаи това би била закуската - едно, както ни е известно от древни времена, особено важно задължение). Идеята зад това начинание е, че почистване, готвенето и подобни се изпълняват като вид медитация. Монахът изцяло се потапя в самото действие и така достига до въпросната съсредоточеност на съзнанието и осъзнатост.
Нека започнем проникновено както винаги! От така любимите ми дзен монаси можете да научите много, особено когато става дума за медитация, концентрация и дъъ-ъъ – осъзнатост. Но знаете ли, че част от практиките им могат да ви помогнат не само личностно, но и в нормалните ежедневни задължения – напр. в така обичното от повечето хора чистене?
В много от дзен храмовете има практики, наричани „soji“, който се провеждат веднага след сутрешните молитви и медитация. Обичайно траят около 20 минути, като всеки монах бива разпределен по конкретна задача – а именно почистването на нещо. Интересното тук е, че практиката не се изпълнява с цел приключване на задачата, а просто се чисти, за да се чисти (Все пак „на хората им е нужна възможността да прахосват, наваксват, губят и печелят време“).
Шегата настрана - независимо дали става дума за метене, миене на чинии или чистене на прозорци - когато заложените 20 минути приключат се бие камбана и всеки монах мигновено оставя това, с което се е занимавал. Без значение до какъв етап от процеса е стигнал, всеки просто продължава със следващата част от задълженията си (в повечето случаи това би била закуската - едно, както ни е известно от древни времена, особено важно задължение). Идеята зад това начинание е, че почистване, готвенето и подобни се изпълняват като вид медитация. Монахът изцяло се потапя в самото действие и така достига до въпросната съсредоточеност на съзнанието и осъзнатост.
И защо реално ви напълних главите с тези неща? Ами поне при мен, в повечето случаи, самият процес на чистене се случва защото това е нещо, което трябва да бъде свършено: „Трябва да измия съдовете, да избърша прах и да пусна прахосмукачка, което ще ми отнеме около един час. Значи поне още един час трябва да прекарам вкъщи... но исках да изляза и на планина. Ух, ще стане много късно, не става, няма да е сега.“ И така и не успявам да се хвана да почистя (освен ако няма да идват гости в нас, тогава рекламите за почистващи препарати пасти да ядат).
Ето кога чистенето само заради само чистене идва в помощ. Или което и да е нещо, с което така и не успявате да се захванете (guilty of not writing enough). Това, което можете да изпробвате следващия път е – сложете си дълга дреха, обръснете си главата и влезте в ролята на будистки монах… или за да не изплашите близките си прекалено много, защото и тяхното търпение си има граници – просто започнете да чистите (или каквото друго сте си избрали) и го правете в рамките на 20 минути. Без постоянно да гледате телефона или часовника си, без да се притеснявате как имате да направите още това и това. Просто чистете и се съсредоточете само върху задачата, която сте си избрали да свършите. И когато времето изтече – просто спрете и продължете с другите си ежедневни нещица.
Не случайно елементи от тази практика се откриват и на места като тренировъчните зали (доджо) или в повечето японски училища. Всички заедно прекарват известно време след тренировката или след обяда в училище, за да почистят пространството около себе си. Практиката се изпълнява от всички, независимо от възраст и ранг и служи както за изграждане на връзка помежду, така и като упражнение за уважение и смирение – не се разглежда като работа, а като духовно действие.
И така, поставяйки действията в рамките на „soji“, ограничавайки времето и след това забравяйки за него, отнесен и потопен в дейността, не само можеш по-лесно да направиш каквото си си наумил, а и да достигнеш присъственост във всички моменти от живота си. Защото както е казал Шунрю Сузуки: „Zen is not some kind of excitement, but concentration on our usual everyday routine.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар