за респекта към
природата и защо дори и Витоша е планина
Тъй! Една тема, която от особено
много време ме гложди - да, започна се от първото прочитане на „Лавина“, но се
засилва още повече като актуалност през последните години (то не бяха скиори
около х. Яворов, туристи нощем около х. Алеко, та дори и пред мои познати е
започвало накъсване и свличане на пластове сняг). След всеки подобен случай
масата говорят, вайкат се, философстват, чудят се, обвиняват защо видиш ли
лавините не били съборени от ПСС и тем подобни. За съжаление обаче… истината е,
че в огромния процент от случаите - пострадалите сами са били виновни.
Това е може би първата статийка, която пиша с буца в гърлото, но ме е безумно яд. Яд ме е на похабения живот и на безотговорността на хората, които си мислят, че планината е шега работа. „Грешките ни произтичат от победата. Повярвахме, че всичко ни е позволено.“ Особено в случаи като Витоша - да, точно до София е и не е най-високата ни планина, но това по никакъв начин не я прави безопасна. Лавина може да тръгне във всеки един момент, в който се създадат подходящи условия. А след това всичко се случва ужасно бързо...
 |
| Getty Images/Guliver |
Темата за това как не е възможно някой да събори абсолютно всички лавини и то абсолютно веднага, след като условията в планината са били лавинни, дори и няма да я започвам (ако сами не можете да си отговорите - feel free да не ме занимавате с умните си разсъждения). Но нека поне си изясним някои основни неща около лавините и съответно лавинната безопасност.
Като начало да изясним кога и къде е най-опасно:
Опасността
от лавини е най-голяма по време на и малко след обилен снеговалеж. Основно си
говорим за периодите, когато времето е било много студено и след това рязко се
е затоплило. Добавете и един дъжд – и печелите джакпота „Перфектни условия за
лавина“. Терените, които е разумно да избягвате са подветрени склонове по
време на силни ветрове и като цяло склонове с наклон ≥ 30 градуса.
Как да се подготвим при зимен излет:
Съберете
максимално много информация за времето в планините през последните дни – как са
се движили температурите, валял ли е сняг, какви количества и какво е
положението с вятъра. В самата планина също обърнете внимание на тези неща,
вижте дали има навят сняг по склоновете, дали се цепи под снегоходките или
дъските. Обърнете внимание и на т.нар. „издишащи“ шумове, защото всичко това са
сигурни признаци за увеличена лавинна опасност.
Най-лесното, което можете да
направите е просто да следвате обособените пътеки, зимната маркировка не
случайно в някои участъци минава през различно място от лятната. „Погубва ни древната като света човешка мечта за пряк път.“ – така че не избирайте него, а изберете най-безопасния,
макар и по-заобиколен. Движете се максимално в по-гъсти гори, а на била и
склонове избирайте тези с по-малък наклон. Бъдете в група и най-добре се
движете в светлите части от деня. Когато ви се налага да минавате през съмнителни
склонове – правете го един по един, за да може в това време останалите да
следят поведението на снега около вас.
Ако все пак попаднете
в лавина:
Първо и най-важно, но може
би и най-трудно правило - не се паникьосвайте! Запазете спокойствие и самообладание
доколкото е възможно, опитайте се да стегнете краката и тялото си и да се
насочите навън от лавината, с плуващи движения, чрез хващане за дърво или друг
неподвижен обект или каквото ви се стори възможно на момента. Целта е да
останете на повърхността на лавината, да не потъвате в нея и когато тя най-сетне се забави (но все още се
движи) – да избутате максимално много свободно място
около главата си. Ако виждате или мислите, че сте близо до повърхността –
опитайте се да достигнете до нея или да протегнете ръка отгоре. Още веднъж –
запазете спокойствие.
И
тук вече идва място на хората, с които сте тръгнали заедно из планините
(споменахме, че е по-добре да се движите в група, но да прекосявате опасни
участъци един по един). Логично, шансовете за оцеляване са много по-големи,
ако сте в група и още по-големи, когато групата е подготвена как да реагира.
Така че ако видите лавина да повлича
някого:
Внимателно наблюдавайте местоположението
на човека и се опитайте максимално точно да запомните къде е изчезнал под снега.
Проверете за допълнителна лавинна опасност и ако няма такава - маркирайте място
по някакъв начин. Ако видите други предмети - маркирайте и тези места. Следва
претърсването на лавинния конус – ослушайте се за звуци, търсете знаци от
пострадалия и проверете най-вероятното място, където може да се намира
пострадалият. Можете да използвате щеките си вместо сонди, като ако склонът е
прав, има голяма вероятност пострадалият да се намира по права линия от
последното му местоположение. Съответно ако е бил в горната част на отцепването
и срутването, претърсете първо средната част от лавинния конус, ако е бил в
по-долната част – претърсете първо предната част.
Ако имате пипс и лавинна сонда -
използвайте ги. Опитайте се да повикате помощ (телефонът ви трябва да е
максимално зареден в началото на прехода/карането) и продължете търсенето,
докато не дойдат специализираните екипи.
Следващия път просто се замислете
малко. Планината е удоволствие, но трябва и да я уважаваш. Ти си натрапникът в
случая и трябва да се съобразиш с нравите и променливите й настроения. Тогава
тя ще те приеме, ще те приюти и ще ти покаже красотите си.
„Изхвърли амбициите, честолюбие, суета,
злонамерени замисли като излишен товар, който може да те прекатури в пропастта!
Остани с леко сърце!“
Няма коментари:
Публикуване на коментар