С четири лапки на палатка

Какво ще ви трябва

 

Нашийник с написаните име и телефонен номер на него. 

Вода и храна:

Сигурно вече се бяхте сетили за тези неща. Знаете колко е важна водата, така че винаги носете отделна бутилка и за кучето си (ние обичайно взимаме дори две от по 1,5 литра). Не забравяйте и купичка, все пак кученце трябва да може да я пие от някъде тази вода. Най-удобни са сгъваемите, но и всяка друга лека съдинка ще свърши работа. Всеки път, когато вие спирате да пие вода, давайте и на кучето си – в много топло време и на открито това може да се случва и на всеки 15-20 минути.

Относно храната е добре да изчислите колко ще изяде кучето по време на приключението и да опаковате две или три порции отгоре. За купичката важи същото като при тази за водата. Не забравяйте и за наградките, а ако можете да вземете и различни видове: най-добре!

Кучешка раница:

Да, такова нещо наистина съществува и да – трябва да си вземете една. Не се притеснявайте толкова за кучето си, особено ако сте се подготвили. Любимецът ви без проблем може да носи до 25% от собственото си тегло (за средните породи това са около 5 кг. багаж). Така не само, че раницата ви ще олекне, но и ще имате свободно място за други важни джунджурии.

Относно подредбата в кучешката раница – сложете най-тежките неща (би трябвало да е водата) най-долу в предната част, около раменете на кучето. Не слагайте нищо, което няма да издържи на удари, клатене или мокрене. Хубаво е презрамките/коланите да са подсигурени… и на вас няма да ви е приятно презрамките на раницата да се врязват в раменете ви. И още един съвет: не купувайте най-евтината раница, защото ще е неприятно да се скъса още на втория ден. А също така има вероятност да нарани кученце, да не му е удобна и/или да го протрие. Затова е хубаво и всеки ден да проверявате състоянието му, за да можете да реагирате бързо при нужда.

Светлинка:
Още преди да е станало тъмно закачете светлинка (макар че наскоро видях и челник) за каишката на кученце. Така не само вие, но и всички останали случайни и не толкова случайни минувачи ще могат да видят къде точно се намира то.

Дълго въже:

Особено за нощите е най-добре да вържете кучето, така че просто си купете няколко метра въже. Ние си имаме цели три броя, с различна дебелина и дължина (добре, че има Decathlon). Около 10 метра е най-оптимално.

Повод за разхождане:

Може да се наложи да използвате и такъв, според зависи от ситуацията и от това колко хора има около вас. По време на приключения ние използваме най-късото от споменатите три Decathlon-ски въжета – около 2 метра.

Аптечка:

Както на вас може да ви се случи нещо, така и кученце може да се нарани. Затова подгответе и на него един комплект с основните неща: пинсета, неща за спиране на кръвта и против инфекции. Винаги можете да проверите какво точно би трябвало да съдържа комплектът в описанието на някоя вече заредена кучешка аптечка. Като допълнение ние сме си взели и два броя кучешки чорапчета, които повече приличат на обувчици, но със сигурност ще помогнат при нараняване.

При лекарствата става малко по-сложно. За тях е най-добре да се посъветвате с ветеринаря си, тъй като повечето лекарства за хора не могат да се прилагат и при кучета, особено обезболяващите.

А ако случайно се случи нещо и се наложи да използвате кучешката аптечка – следващата стъпка е възможно най-бързо да приберете кученце вкъщи. Когато избирате маршрута винаги мислете и за този вариант. Важно е да познавате терена добре и да знаете как най-бързо можете да се върнете до някое населено място.

Информация за работното време и местоположението на ветеринарите, които се намират най-близо до къмпинга ви (колкото повече – толкова повече, проверете и за денонощни центрове).

Одеало:

Не само вие искате да спите на сухо и топло, така че вземе одеалото на кученце (така ще му мирише и на познато), както и нещо, което предпазва от влага. Вземете и допълнително одеало за всеки случай или се подгответе за гушкане.

Четка:

Няма защо да се лъжем, трябва си – за сресване, за изчистване на всичко, полепнало по козинката или за по-бързо изсъхване след уроците по плуване в реката (за последната ситуация можете да си вземете и една малка кърпа за подсушаване).

Торбички:

Все пак на никого не би било приятно да се разхожда из природата и да цопне в нечие произведение. Ако има кошче наблизо – знаете какво да правите, ако не, просто не го оставяйте в средата на пътеката. Не е толкова сложно.

Играчки:

Признавам, че това не е толкова важно и ако нямате място в раницата (вашата или на кученце) – винаги можете да пропуснете тази част… но защо пък да не зарадвате любимеца си с нещо познато и забавно в края на деня.

Adventure time with Finn and Jake

или с кученце в природата

Колкото и на моменти да е голямо ренде, много обичаме кучето си. Но обичаме и да обикаляме по планини и с палатка напред-назад. Затова логичното решение беше да комбинираме двете неща. Ето какво научихме през това време.

Подготовка

Най-доброто, с което можете да започнете, са упражненията (бързо ходене, игра в парка и подобни). Но е важно всичко да става постепенно, за да не контузите кученце - все пак и те си имат стави и тн. Общо взето правилото е: по 5 минути упражнения за всеки месец от възрастта на кучето, два пъти дневно (като тези минути се добавят до напълното израстване на кучето, а не до безкрай). Така се получава, че 5-месечно куче трябва да има 25 минути упражнения, два пъти дневно, а на 1 година трябва да са по 1 час, отново два пъти дневно.

Също така кучетата туристи (damn straight!) трябва да могат, поне от части, да носят багажа си сами или по-конкретно храната си за около седмица. Отново – това не става изведнъж, първо кученце трябва да свикне със самата раничка и чак месец след това постепенно се добавя тежест.

Възпитание и команди

Колкото повече команди е усвоило кученце, толкова по-добре. Разбира се не ви трябва куче с висше. Просто не забравяйте да използвате положително подкрепление (Павлов, бихевиоризъм and stuff) и работете в посока взаимно доверие. Кучето трябва да усеща, че времето, прекарано заедно с вас, е нещо забавно и приятно. И за да бъде преживяването приятно и за вас има някои неща, на които трябва да наблегнете.

Когато си говорим за приключения в природата послушанието е особено важно. И преди да предприемате каквито и да било пътешествия, първо трябва да си отговорите на следните въпроси: Когато го повикате, кучето идва ли? Дори когато има други кучета наоколо? Или други интересни неща, отвличащи вниманието му?

И нещо, което задължително ще ви е нужно – команда за ситуациите, в които кучето трябва да спре да прави това, което прави (напр. да пусне това, което си е намерило или да не влиза в блатото, към което се е засилило) и да се върне при вас или просто да спре на място. Както и преди съм писала – думата, която ще използвате за командата не е от значение, стига кучето да я разпознава.

Не бързайте

Първите разходки направете с познати хора и на по-спокойно място. Ние например се разходихме из Витоша, в началото с повод и с помощ по камъни или при други препятствия. От там нещата бързо тръгнаха – като всяко куче, Бари бързо се научи да намира подходящи маршрут и сама. Просто не позволявайте да се стига до опасни ситуации, в които не можете да реагирате достатъчно бързо. Хубаво е кученце да научи какви са последствията от това да падне, но не е хубаво да се нарани по време на това падане.

След като сте изпробвали етапа с малко хора наоколо, без други кучета и пътища в близост (и ако няма проблеми по време на тези разходки), можете да преминете нататък. В определени ситуации можете да слагате повода отново и след това да го махнете. Познавате кучето си и сами можете да прецените и видите кога има нужда. Просто му покажете, че поводът не е нещо лошо, не е наказание – наградките, похвалите и търпението вършат чудеса. Вярвайте в кучето си и то ще успее (I'm so deep you can't even see me anymore).

                                                                                       

Важно!

Вие обичате кучето си, супер! Но има и хора, които не са най-големите фенове на четириногите. Така че, ако се отдадете на приключение с любимеца е редно да се съобразявате с другите и да държите кучето си под контрол. Дори и да е добричко и много да се радва на хората (или именно тогава) може да се стигне до неприятни ситуации. Стреснато и разревано дете, съборен от радващото се куче турист или пък ядосан такъв, защото му пречите на спокойната разходка. И не, не успокоявайте хората с „тя е момиченце“, „няма да ви направи нищо“ – това въобще не помага, още по-малко на хора, които вече са имали кофти преживяване с кучета.

Прогноза за времето

Както много студеното и много горещото време влияят на хората, така и на кучетата. През лятото предприемайте приключенията в близост до вода. Кученце ще може да влиза в нея и така шансът да прегрее е доста по-малък. А как изглежда прегрялото куче: залежава се на сянка, вместо да върви/тича около вас, диша учестено, или е летаргично. В такава ситуация задължително му дайте вода и починете за малко. И още нещо – не подстригвайте животното (освен някои от дългокосместите породи). Не случайно кученце си има козинка, за да се предпазва от изгаряне, за да не стига цялата топлина до него и за да го пази от трънаци.

Другата крайност, зимата. Домашното куче няма току така да се чувства добре в студа, само защото си има козина. Вкъщи е свикнало на различни температури и както вие не бихте стояли през цялото време по къс ръкав, така и то може да измръзне. Ако забележете накуцване, ако трепери или ходи прегърбено – веднага заведете кученце на топло. Можете да използвате и кучешки обувчици, в такива ситуации не са лигавщина.  Не забравяйте и за водата и храната, понеже не всички кучета ядат сняг, пък храната и поетите с нея калории са необходими, за да ни е топло (и на нас, и на кученце).

Няколко насоки

• Наблюдавайте кучето си през цялото време, а когато стигнете до мястото за къмпингуване го вържете някъде (дърво или пейка, но отново някъде близо до вас).

• Обърнете внимание на натоварването. Някои кучета издържат на много, други не. Но проблемът е, че дори и да имат нужда от почивка - четириногите често се опитват да продължат напред, да ходят до вас (глутницата е важна, а слабите биват изоставени). Прекаленото натоварване може да доведе до изтощение, топлинен удар или други здравни проблеми, така че следете кучето си.

• Както силната музика пречи на другите къмпингуващи и на дивите животни, така и непрекъснатият лай бързо може да стане досаден. Затова се занимавайте с кученце, отвлечете му вниманието или му дайте наградка/играчка и го приберете в палатката, за да не вижда дразнителя.

• Вечерта температурите падат, така че би било добре да поставите одеалото на кученце върху брезент или нещо, което няма да пропуска влага. Пригответе си и допълнително одеало за всеки случай. И по възможност сложете кучето също да спи в палатката – например в предверието, за да не щъка и да не се сблъсква с всичките диви животни около къмпинга.

• Задължително прикачете към нашийника името и номера си, ако има място и името на кучето. Все пак това ще улесни нещата, ако се стигне до там кучето да избяга. 
• Уверете се, кученце има всичките необходими ваксини, а според зависи от мястото, на което ще се състои приключението, може да се наложи и поставянето на допълнителни ваксини (срещу червеи в сърцето; бълхи и кърлежи; болести, предавани по вода и др.). Ветеринарят ще може да ви посъветва и насочи най-добре.

• Проверявайте кучето си за бълхи, кърлежи, порязвания, драскотини или тръни (особено по лапите). Проверявайте и ушите и носа за семена или класица.
• Забавлявайте се!

Пък за списъка с необходими пособия можете да прочетете тук.

 

Три благинки за късмет

Времето напоследък е едно такова мрачно, че постоянно си измислям нови неща, с помощта на които да ми стане по-слънчево. Разходка с любимите същества, нещо канелено, нещо ръчно направено или любимата отвара за която вече ви споделих. А сега дойде ред и на любимите ми ароматни козметични благинки (Kally seal of approval strikes again).

И както може да се очаква от човек, който откача само при мисълта за готвене, храна, билки и подправки – повечето неща, които ползвам по някакъв начин включват въпросните в себе си. Само трички са, но подбрани и изпитани, така че let’s get started!

① Меден козметичен вазелин на Прим Прогрес

Ако щете ми се смейте за този вазелин, но това е нещо магическо. Освен, че очевидно има общо с меда, това чудо помага за каквото и да си помислите – устни, лакти, колена, ръце, по-големи и по-малки ранички, че дори и псориазис. Използвам го още от преди да знам какво се случва около мен (добре де, тогава по-скоро са го използвали върху мен), но във всеки случай съм израснала с него. Best thing ever! Обожавам го, винаги нося една кутийка със себе си и освен да ви го препоръчвам и натрапвам, друго не мога да правя. Супер простичко и много ефикасно.

② Ексфолиант за тяло на Green Pharmacy

И по-конкретно нещото с аргановото масло и екстракт от смокиня. Овлажнява, прави кожата мекичка и гладичка и мирише божествено. И ако съм забравила да спомена – смокиниии. А, да и съдържа екстракт от смокини (ок, ок - спирам). Тук е мястото за големи благодарности на моята прекрасна мама. Ако не беше тя – никога нямаше дори и да помисля да изпробвам този ексфолиант и съответно вие също нямаше да имате огромния късмет да прочетете за него. А може би и да го изпробвате?

③ Крем-гел на Clarins (за лице) 

Нека отново си дойдем на думата с готвенето, това е кремът, който съдържа така любимата ми куркума (знам, че всичките подправки са ми любими, но куркумата във всеки случай е в топ 5). Освен това този крем е доста лек, не е от тези мазните, които цял ден седят като маска на лицето ти, освежава и попива много бързо. И също така – да, отново, мирише страхотно. Няма как да не харесате крем, в състава на който има зареждащо витамин С и куркума, която реално е страхотен антиоксидант. Просто няма как.

Пуша в рейса

Вторник, 8:00 часа, претъпкан автобус, припаднал човек в него, задръстване – типична сутрин в големия град. Автобусът стои неподвижно сред огромното множество коли, във всяка от които има само по един човек. Имам чувството, че това са най-намръщените същества на света или поне най-намръщените, които съм виждала. Сигурно защото изпускат купона в градския транспорт. И как да не ти е кеф, когато реално си имаш личен шофьор, а на всичкото отгоре се возиш в … ами, TARDIS (you know – it’s bigger on the inside или поне такива слухове се носят из пространството).

Сега към по-ключовата част: защо да ви пука и какво можете да направите вие конкретно. Статистиките не винаги са толкова интересни, но и без тях си знаете, че в повечето семейства всеки си има собствена кола, че понякога и повече от една. Съответно всеки (онези намръщени същества от предния абзац) пътува сам към работата, просто защото. Сигурна съм, че бихте изброили всякакви причини, почвайки от: „По-удобно ми е така“, „Ама след това не сме в една и съща посока, пък и той/тя искаше да мине през банката и не ми се чакаше“ и стигайки до „Ми… той/тя не пуска климатика“. Също така съм сигурна, че някои от причините ще са основателни, но това ще се отнася до прекалено малка част от случаите.

А истината е, че има как и двете страни да печелят – както тези с колите, така и използващите градския транспорт. Няма да се опитвам да лансирам идеята си за пълна забрана на коли в градовете или поне центъра им (макар че много ми се щеше), но нека си представим следната ситуация: X и Y всяка сутрин изминават част от пътя към работно си място по един и същи маршрут. По някое време X предлага на Y да се чакат еди къде си и да пътуват заедно. Какво би се случило, ако повечко хора предприемат същата маневра?

① На пътя има по-малко коли (няма нужда да обсъждаме онази картинка с автобуса, колите и колелата, нали?) → Задръстванията намаляват, вредните емисии също → Намръщените същества вече не са такива, защото хем не висят по задръствания, хем плащат по-малко (споделени разходи по колата).

② Ако до този момент Y-ците са използвали градския транспорт, сега  там има нови свободни места (ако не с възможността всеки да седне, то поне да не трябва на всяка спирка да се търси мястото за „още един“) → Y-ците са си седнали удобно, повечето в градския транспорт също → И двете страни имат усещането, че са изминали разстоянието по-бързо (дали защото са си говорили с някой колега/познат или защото обстановката в автобуса е по-хлабава, а може и задръстванията да са по-малко, who knows).

Ако пък наистина толкова не можете да се прежалите или сте от малкия процент хора с основателна причина да пътуват сами в колата си – поне направете една мъъъничка услуга и на шофьорите от градския. Те вече са достатъчно изнервени от факта, че всички пътници им мрънкат и че не могат да си спазят графика заради задръстванията. Така че следващия път, когато някой автобус или тролей се опитва да се престрои – просто му направете място, не е като просто така да иска да ви прецака. В повечето случаи някак си трябва да мине от най-лява в най-дясна лента заради местоположението на спирката и последващия маршрут, закъснява или се опитва да се справи с поредния малоумник на пътя. Може би закъснявате за работа, но реално в автобуса също има закъсняващи хора, при това повече от 100 човека. Така че везничката вече доста се накланя, но не във ваша полза.

И да, всеки един от нас е отговорен. Докато масата си повтаря как не може да промени нещата, „ама то не зависи от мене“, „нека първо другите го направят, пък после и аз“ … наистина нищо няма да се промени. Както ми е тръгнало на песни: животът е това, което си и ти и ако искаш промяна - почни от себе си.

ПП: Искаше ми се да напиша още разни нещица, но ти да видиш – музата винаги ми идва, когато съм в градския  (oh, the irony).