Вторник, 8:00 часа, претъпкан
автобус, припаднал човек в него, задръстване – типична сутрин в големия град. Автобусът
стои неподвижно сред огромното множество коли, във всяка от които има само по
един човек. Имам чувството, че това са най-намръщените същества на света или
поне най-намръщените, които съм виждала. Сигурно защото изпускат купона в
градския транспорт. И как да не ти е кеф, когато реално си имаш личен шофьор, а
на всичкото отгоре се возиш в … ами, TARDIS (you know – it’s bigger on the inside или поне такива слухове се
носят из пространството).
Сега към по-ключовата част:
защо да ви пука и какво можете да направите вие конкретно. Статистиките не
винаги са толкова интересни, но и без тях си знаете, че в повечето семейства
всеки си има собствена кола, че понякога и повече от една. Съответно всеки
(онези намръщени същества от предния абзац) пътува сам към работата, просто
защото. Сигурна съм, че бихте изброили всякакви причини, почвайки от: „По-удобно
ми е така“, „Ама след това не сме в една и съща посока, пък и той/тя искаше да
мине през банката и не ми се чакаше“ и стигайки до „Ми… той/тя не пуска
климатика“. Също така съм сигурна, че някои от причините ще са основателни, но
това ще се отнася до прекалено малка част от случаите.
А истината е, че има как и
двете страни да печелят – както тези с колите, така и използващите градския
транспорт. Няма да се опитвам да лансирам идеята си за пълна забрана на коли в градовете или поне центъра им (макар че много ми се щеше), но нека си представим следната ситуация:
X и Y всяка сутрин
изминават част от пътя към работно си място по един и същи маршрут. По някое
време X предлага на Y да се чакат еди
къде си и да пътуват заедно. Какво би се случило, ако повечко хора предприемат
същата маневра?
① На пътя има по-малко коли
(няма нужда да обсъждаме онази картинка с автобуса, колите и колелата, нали?) → Задръстванията намаляват, вредните емисии също → Намръщените същества вече не са
такива, защото хем не висят по задръствания, хем плащат по-малко (споделени разходи по колата).
② Ако до този момент Y-ците са използвали
градския транспорт, сега там има нови
свободни места (ако не с възможността всеки да седне, то поне да не трябва на
всяка спирка да се търси мястото за „още един“) → Y-ците са си седнали удобно, повечето в градския транспорт
също → И двете страни имат усещането, че са изминали разстоянието по-бързо
(дали защото са си говорили с някой колега/познат или защото обстановката в
автобуса е по-хлабава, а може и задръстванията да са по-малко, who knows).
Ако пък наистина толкова не
можете да се прежалите или сте от малкия процент хора с основателна причина да
пътуват сами в колата си – поне направете една мъъъничка услуга и на шофьорите
от градския. Те вече са достатъчно изнервени от факта, че всички пътници им
мрънкат и че не могат да си спазят графика заради задръстванията. Така че следващия път,
когато някой автобус или тролей се опитва да се престрои – просто му направете място,
не е като просто така да иска да ви прецака. В повечето случаи някак си трябва
да мине от най-лява в най-дясна лента заради местоположението на спирката и
последващия маршрут, закъснява или се опитва да се справи с поредния малоумник
на пътя. Може би закъснявате за работа, но реално в автобуса също има
закъсняващи хора, при това повече от 100 човека. Така че везничката вече доста
се накланя, но не във ваша полза.
И да, всеки един от нас е
отговорен. Докато масата си повтаря как не може да промени нещата, „ама то не зависи от мене“,
„нека първо другите го направят, пък после и аз“ … наистина нищо няма да се
промени. Както ми е тръгнало на песни: животът е това, което си и ти и ако
искаш промяна - почни от себе си.
ПП: Искаше ми се да напиша още
разни нещица, но ти да видиш – музата винаги ми идва, когато съм в
градския (oh, the irony).
Няма коментари:
Публикуване на коментар